OrangeJuice & Coffee

MELANCHOLIA

2011-11-12T22:16:00.002+02:00

М
Е
Л
А
Н
Х
О
Л
И
Я
T
A

....

е цяла планета!!!!!

''Катедра Екология - аула 205''

2011-09-10T17:53:00.004+03:00

архив ''есета''/юни, 2010

Той седеше пред прашната катедра. Имаше лекция. Но нито един от студентите не беше дошъл. Нито днес, нито вчера, нито през нито един ден от семестъра. Той сви лакът и погледна към часовника си, виждаше размазано, затова сложи очила и пак погледна към часовника. Отново му беше размазано, това бяха сълзи. Професорът реши да почака още пет минути. Правеше това абсолютно всеки път – не го правеше за студентите, тях отдавна ги нямаше. Даваше си още пет минути. Облегна се на старото дървено бюро, погледна блуждаещо към единия край на аулата, бавно проследи редицата от седалки и погледът му стигна до другия край. Все още виждаше размазано..Сведе глава надолу и затвори очи. В главата му се върна отново този спомен:

Беше студент, трети курс. Млад и изпълнен с ентусиазъм. Отличникът на курса, любимец на всички лектори – най-дейният им студент. Отличаваше се от всички свои колеги, защото той вярваше, а те не. Вярваше в бъдещето и в това, което прави за него. Говореше запалено за мечтата си да основе фондация. Да създаде движение. Да научи милиони хора на това, което той научаваше всеки ден. Всички му се примиваха за това. Казваха му, че нямало смисъл. Никой нямало да го послуша. Но той не им обръщаше внимание. Наричаше ги „песимисти”, а те него – „отчаян мечтател”. Въпреки различията им, те бяха приятели, движеха заедно. И той все се надяваше, че неговите възгледи ще станат и техни. Всичките му опити да ги агитира за някаква кауза, завършваха с провал, но не се предаваше. Не ги осъждаше, просто продължаваше да вярва и да се бори за каузата си.
Един ден те го заведоха на кино. Филмът се казваше AVATAR. Казваха, че бил фантастика. Публиката беше полудяла по него, но него не го впечатли толкова. За него това си беше смотана фантастика. След филма отидоха на по бира. Започна се спор. Колегите му говореха:

- Видя ли, видя ли какво ще стане с бъдещето, в което вярваш? – Човешката раса ще унищожи собствената си планета, и това няма да е достатъчно да признае грешките си. Няма да си признае, че е безотговорна, вулгарна и неблагодарна, нахална и безочлива. Търси всякакви методи да оцелее, и всичките й усилия са усилия на консуматор. Тя консумира и консумира, и не дава нищо в замяна. Не гради, не съхранява, не опазва. Човешката раса е използвач! И вместо да се опитваш са промениш нагоните й, се откажи още сега...Няма смисъл, човече. Те са повече от нас. Не им пука за теб, за идеите ти. Не им пука, че имаш право. Ще те подминат, ще те смажат в тълпата. Ще те настъпват и ще ходят по теб. Остави ги да живеят в собствената си помия! Безнадеждно е!

Той се ядоса, сви нервно юмрук и го стовари на масата в трясък:

- От къде сте толкова сигурни? Говорите толкова убедително..А това е просто един филм! Това е смотана фантастика, хора, стегнете се – всичко зависи от нас! Всичко е в ръцете ни, и не е толкова непоправимо. Защо вярвате повече на филмите, отколкото на науката, на методите на науката.. Вие сте предатели! И аз се уморих да ви убеждавам, че не сте прави в това, че изоставяте принципите си. Избирате по-лесното – избирате да не ви пука. О.К. Бъдете си и вие консуматори и използвачи – така е по-лесно. Аз бях до тук! Приключих с вас и вашия тъп непукизъм..

Той стана, погледна ги пренебрежително, засили се да каже нещо гневно, но се спря и просто се запъти към вратата да си тръгва. А те почти в един глас му казаха в гръб:

- Бъди сигурен, ще се съсипеш. Сега вярваш, че можеш да ги промениш, но един ден, ще се разкаеш, че си обрекъл живота си на кауза, която е обречена на провал.

Минаха обещаните пет минути. Професорът знаеше, че е време да тръгва.. Изправи се, взе куфарчето и чадъра си и тръгна по стълбите към вратата. На излизане се обърна към катедрата и въздъхна тежко. Прекрачи прага, отново се обърна и погледна нагоре. Той гледаше към табелата над вратата и отново размазано, едва прочиташе надписа „Катедра Екология – аула 205”. Това бяха сълзи. Професорът въздъхна повторно и за последен път затвори вратата на аулата.

У!

2011-08-28T01:09:00.003+03:00

У
М
О
Р
Е
Н
О

М
И

Е
!
!

Good people - lucky people

2011-08-18T22:13:00.006+03:00

Захванали се един оптимистичен песимист, един песимистичен реалист и един реалистичен оптимист с въпроса ''доколко реално е щастието?!'' .
... Верни на себе си и на ограничителните си призми за пречупване на схващането и нещата от живота, започнали ненужно да излагат надълго и широко своята ''простичка'' теза.
Оптимистичният песимист, който се стараел да не бъде прекалено черноглед и да отвори максимално ума си за положителните мисли (нещо, присъщо по-скоро за един обикновен оптимист) и в този случай се показал като необикновен и оптимистично заявил:
- Щастието е тук и там, и навсякъде. Това, че хората не го признават ..- почесал се колебливо зад ухото и продължил - или не могат да разберат сами себе си и не знаят, че всъщност те са щастливи, не означава, че го няма, или че присъства рядко и в малки части от живота. То е постоянно около нас и на практика е МНОГО реално.
На песимистичният реалист (който, наричайки себе си ''реалист'' всъщност дълбоко грешал, тъй като при преценката си винаги се вглеждал в негативните факти около дадено събитие и на отрицателните черти и показатели отдавал повече значение) му се вдигнало кръвното от нерви още преди другарят му по слово да се почеше в знак на моментното колебание в последователността на думите и едва се въздържал да не го прекъсне веднага. Едва дочаквайки края на изречението на събеседника си, пламенно занареждал :
- Как смееш така слепешката да определяш щастието за ''много'' реално. Къде видя щастие в монотонния, скучен, механичен, самотен, самоизолиран, почти затворнически живот на човека - имащ безброй задължения, данъци, такси, сметки. Затвореният от една урбанизирана система и манипулираният от безброй политики и правителства човек - най-нагло изцеждан и третиран като средство за доходи, постъпващи в държавна хазна, дълбока като космическа черна дупка, наречена ''корупционна схема''. А щастието в ежедневната криминалистика видя ли го? Или онова в черната хроника по пътищата, в бедствията, в глада и беднотията, в лицата на болните... - прекъсна той, вече неможещ да си поеме дъх -...? Напълно отричам твоето ''много'' реално щастие и твърдя, че щастието са го измислили политиците, и са го приели в речника, само защото мнозинството е гласувало с чужди карти и са били толкова заспали, че вместо ''ПРОТИВ'' са избрали погрешно ''ЗА''. За мен това е НЕРЕАЛНО, да не кажа абсурдно.
Реалистичният оптимист, който се настройвал оптимистично, само ако има реално доказатрелство, че нещо хубаво може да се случи (едва ли не, си бил просто реалист), казал съвсем спокойно :
- Момчета, вие довършете спора. Мен ме чака една мацка, обеща да ме черпи по питие, за т'ва, че днес сутринта й помогнах да си оправи колата, имаше някакви проблеми, гледам я пред блока - тюхка се нещо момичето, разтревожено, колата не щяла да пали. Почовърках се малко, закъснях за работа заради нея.., - прекъсна той, затаи дъх за момент и сви рамене в знак на задоволство от себе си, - но поне помогнах. - Задоволството се разля в усмивка и той добави: - ..пък и е симпатяга, има нещо в нея.., а и като че ли помощта ми днес беше само повод за питието. Айде, до после. Да ми кажете, до къде сте я докарали с въпроса със ЩАСТИЕТО, - щастливо намигна добрият самарянин и отпраши за срещата.

Героят в ТОЗИ ДЕН

2011-08-12T21:02:00.002+03:00

В ТОЗИ ДЕН бях до мястото, където се разбиват вълните. Разбиват се една по една; без да бързат; неизбежно достигащи до своя олтар за жертвоприношения, блъскащи се в безмилостните скали, които упорито отказват да направят път на амбициозните разпенени вълни. Вълните и скалите. Вълните - толкова напомнящи за мечтите и наивните надежди. И скалите - така напомнящи за действителността. Да-а, злочестата действителност, която строши някогашните ни мечти..
Вслушвайки се в плача на вълните, в гласа на отминалите тъжни дни, в своя собствен вътрешен глас, който от месеци знае какво ТРЯБВА да направя, ..реших! Връщам си моето здравомислещо пълноценно АЗ, което за кратко изхвърли измъчващите мисли от живота си, прекъсна контакта с онова, което не беше лишено от чувства, а само от смелост да ги покаже. Но това АЗ не е съвсем същото, защото преди горях мостовете зад гърба си толкова много пъти, но все се връщах назад и отново подавах ръка. Здравомислещето АЗ, което днес взе своето поредно смело решение, седеше сред скалите, стъпваше върху строшените миди и се оприличаваше с разбитите вълни, ОБЕЩА на себе си и на мен да престане да се измъчва, да престане да се саморазбива, -погубва, -унищожава, и самоизтезава. Обеща да изгори моста зад себе си веднъж за винаги.
.... ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ и ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ !!!
Горенаписаното е избълвано от мен в един от поредните ми емоционални катарзиси на 19.ти юни, 2011,, и е съхранено като чернова. И добре, че не съм го показвала до момента, защото... за пореден път наруших своето собствено обещание към себе си. Поддадох се, върнах се назад, подадох ръка и прескочих изгорелия мост... ЗА КРАТКО. Не се стигна до там да се срещна с чудовището от миналото, само видях светещите му очи в тъмното и отново побегнах напред. Защо? Никаква идея, 6=то чувство.. Каквото и да ме дърпа напред, благодаря му, 4е ми помага да спра да се самоунищожавам - своето развълнувано, гордо, безразсъдно, диво, буйно и самоуверено АЗ. Онова Аз, което 3 години спа, плака и 4ака... След 3 ГОДИНИ вси4ко свърши и остана пепел от изгубени спомени. Сбогом.... . Аз избрах да продължа.

love is such a small thing

2011-05-18T22:11:00.003+03:00

You, you, you think a little love is all you need
But love is such a small thing, cant you see .. !

Phonique feat. Rebecca - Feel What You Want (original mix) by Chris Will

В тихите моменти на моята лудост минават кораби и параходи и пушекът от комините им изписва по небето : ОБИЧ ЛИ Е ?? ЩО ЗА ОБИЧ Е??
..а аз не отговарям, мълча, но не за съгласие.. Замечтаният поглед не е замечтан, а празен. Гледа към огромното ''О'', чака корабите да отминат, и "О''-то да се заличи, и да отложи въпросите за следващия път..

Sleepless story by fullmoon night

2011-04-19T03:36:00.013+03:00

T Mo - up close and personal (FREE ambient / down-tempo DJ Mix) by TimoGarcia

Лежерни, леко сиви и мъгливи, но все пак галантни, нежни, обгръщащи душата мисли долитат със звуците тук...

Къде те водят..?

Из френските катакомби?/.

По тъмните коридори на някоя психиатрия?/.

В тайнствените мазета на невидимото сиропиталище, криещо безброй мистерии и изчезнали личица?/.

По обезлюдените улици на затънал в забрава и разруха след бомбардировки град?/.

Из пустинните вертовити сухи земи на прокълнатия Див запад, където да срещнеш подхвърляно от ураган трънливо кълбо е разнообразие?/.

Из страховити безгранични блата и мочурища, всеизвестни с митове и легенди за изчезналите изследователи в бездънната паст на алигатор-гигант, с невиждани триредови челюсти?/.

В страната на метадоновите чудеса?/.

... Жалко, аз не мога да посоча нито едно от тези места. Мен ме заведоха до кръстовището на ''Безцелна'' и ''Безперспективна''. И защото нито едната от тея две улици не ми хареса, продължих напред към следващия светофар, но така и не дочах да светне зелено. Минах на червено през зебрата, полегнала по диагонал. Не че бързах за някъде, но ме привлече неустоимо червеният килим на зелени детелини, започващ от тротоара и свършващ в партера на 168-етажен небостъргач. Естествено се наредих на опашката пред асансьора. Dокато минем през всички заявени етажи мина цяла вечност (в буквалния смисъл).., но такива като мен, които искат да стигнат до края, трябва да бъдат търпеливи. Осъзнавайки тази проста истина, изтърпях блъсканицата, изтърпях усещането ''потегляне с асансьор нагоре'' толкова пъти, колкото бе необходимо; търпях дори тогава, когато стомахът ми не желаеше повече да се преобръща,а краката ми искаха да усещат нещо повече от някаква си платформа, деляща ги от асансьорната шахта; търпях да ме ръчкат и бутат, и настъпват; търпяx миризмите (без да изброявам на какво); ...търпях, за да се кача до най-най-най-горе. И какво направих?

Отидох на покрива, протегнах се и хванах един облак за ръка. Казах му:

- Ще вървя с теб, ще се оставя да ме държиш и без страх ще падна тогава, когато (ако) решиш сам да ме пуснеш.

*****

Когато (ако) обалакът ме пусне, обещавам да не ПАДАМ, а да ЛЕТЯ!!!

[[МАСКАРАД НА ЗАБРАВАТА ]]

2011-04-12T17:11:00.006+03:00

И ЗА ДА СЛОЖА КРАЙ НА ВСИЧКО, ЩЕ СТАНА ТАКАВА, КАКВАТО НЕ СЪМ..(колкото и да не ми се иска) ! Молебенът за забрава е планиран.

АЙ-Я-АЙ-Я-О, ДАЙ МИ ТИ МАСЛО. ЩЕ ТЕ НАМАЖА ВЪВ ЗОРИ И КАТО ОТВОРИШ ТИ ОЧИ, ЩЕ ЗАПОЧНЕШ ДА КРЕЩИШ:

''WTF is going on with YOU!!!!!!!!?''

the.dream.sucks.com

2011-04-11T23:06:00.000+03:00

Пример за кошмар:

#1: Прострелват те в гърба и оставаш в съзнание, за да видиш как те носят доктори на ръце и зашиват не раната ти, а коженото яке, с което си облечен;

#2: Галиш лицето на определен човек, но вместо него, през цялото време си представяш нечие друго, чуждо лице... (например това на бивше гадже);

#3: Губиш се из разни влакове, обърквайки посоките и пероните (редовен сън);

#4: Озоваваш се между два експресно движещи се влака, въздушната струя те засмуква и се навираш под единия влак.. Свършено е с теб!

#5: Изживяваш сцени на ревност на сън...; и т.н и т.н ...

При все, че не помня много от сънищата си, дори и запомненото човърка с миксер в главата ми всяко пост-сънищно утро и ме ангажира излишно с разни занимателни мисли над преживяното на сън. Искам кошмарите да спрат!

Газообразни халюцинации

2011-04-06T03:42:00.003+03:00

В онзи миг от нощта, когато седеше на стълбите на верандата и съзерцаваше града, който й се пулеше насреща, обагрен в среднощни светлини, светулките светеха за нея в червено, щурците свиреха за нея на пиано, от разпорения корем на котката излитаха сини пеперуди и кацаха върху гърба й, часовникът на Биг Бен бе избързал с 4 секунди, капките по прозореца замръзваха при 23 градуса, цветята бяха във вихъра на своята революция и протестираха - крачейки по алеята в колона по двама, зарязали своите саксии, а кучето в раирана пижама спеше и хъркаше с отворени очи, точно в онзи миг преди да кихне, тя осъзна, че това което прави не е нищо друго, освен съвременната форма на номадство: от град в град - за по 1-2 месеца, сред нова обстановка, сред нови хора, които й се доверяват без причина, които я прегръщат без причина и единствения най-подходящ и справедлив начин, който намираше, за да им се отблагодари, бе да ги напусне - без причина.

So nice to have a choice

2011-04-04T18:51:00.004+03:00

Писмо-отговор на въпроса ''Защо не дойде?''

2011-04-03T04:05:00.004+03:00

Драго ми зверче,

не ми се сърди, но няма да дойда при теб. Дълго мислих над това пътуване и почти в последния момент реших, че колкото и да ми се иска да те видя, няма да тръгна към теб. Ти сам го каза: ''Не го заслужавам.'' Съгласна съм с което.., или поне не го заслужаваш още. Не съм наясно дори дали въобще искаш да го заслужиш. По моето скромно изчанчено мнение, аз казах достатъчно и ако въобще има резон, сега е време за твоята реплика. Няма да дойда и заради още нещо.. Правя крачка към въвеждане на нов принцип в системата, който гласи да не правя жестове от чиста симпатия, освен тогава, когато отсрещната страна направи симпатичен жест за мен (и то - прояви инициатива първи).

От това, което съм разчела по думи и интервали до сега, съдя, че гореописаното нищо не ти говори и напомня за безсмислени небивалици от приказки за ''Петоъгълната любовна трагедия'' . Ако пък се лъжа (в което с усилия се надявам), можеш да постъпиш малко по-откровено и без притеснения да споделиш какво виждаш в питанката между герой ''Аз'' и герой ''Ти''.

***

Край

Студени тюркоазени сълзи по бял теракот говорят за любов и още нещо

2011-03-28T02:27:00.007+03:00

Тюркоазено сини мъниста се разпиляха по теракота и заподскачаха панически. Тя чакаше да утихне шума от техните отскоци по студените плочки и докато слушаше безразборната им глъчка, мислеше какво да напише в писмото до него. Тюркоазените топчета говореха едно през друго, даваха й съвети, надпреварваха се със своите остроумия, всяко искаше да има роля в определянето на съдбата на младежа.. Едно подсказваше: ''..кажи му, че не можеш без него, че не си представяш живота без него'', друго пък пищеше: ''кажи, че никога няма да му простиш'', трето: ''.. нека ти покаже колко държи на теб, нека направи нещо невероятно за теб''; Съветите се редяха един след друг, дори през друг и мънистата подсказваха:

''...нека те приеме такава, каквато си и обича твоите чудатости'' ''...нека повярва, че се променяш всеки ден и те обожава именно заради твоята вятърничавост''

''...нека никога не те пуска да си отидеш''

''..нека знае, че когато се нацупиш, обърнеш сърдито гръб и казваш ''Остави ме на спокойствие'', ти всъщност копнееш да те тормози с лигави извинения и да не те остави на мира, докато не успее да те разсмее отново''

''Нека''... и ''нека ..'' .. и нека...

И на края, на студения теракот, подхвърлено от вятъра, падна нейното писмо. А в него пишеше:

''Нека бъдем Ти и Аз !''

Т.А "dab" - You and Me by dab - Digital Analog Band

Порцелан - напукан или прашен??!

2011-03-01T01:40:00.004+02:00

Да вървиш сам в тъмното е скапано. Сам през подлезите, сам през ЖП линиите, сам по паветата, сам след работа, сам на работа.. Да си със слушалките в ушите, музиката да е на макс, и пак да чуваш мислите: ''Колко е скапано да си сам.." : ей това усещане и тези натрапчиви мисли ги мразя! Мразя ги, защото не мога да ги забравя за достатъчно дълго време, за да се порадвам да самотното си, неангажирано, необвързано, независимо положение. Положението е порцелан. Чист, бляскав, здрав, седящ на третия рафт от дясно и хващащ прах и паяжини, разумен, без емоции.. И скучен . Градивно е да си сам - имаш време за какво ли не. Аз лично чета. За книгите винаги съм казвала, че нямам време. Е сега имам. Но една от наскоро отворените от мен книги ме сблъска с една теория, която нахвърля някои неминуеми черти от човешкия характер, заключен в същността на гените и ДНК-то. Теория, която ме поуспокои относно тревогите ми за това, че не съм в състояние да приема за дълго своето сингъл-положение. Да се бяга от самотата е генетична програма. Естествено е. Не е комплекс! Т.е - о невероятно, аз съм нормална! Аз съм поредния нормален плод на генетиката, който изпълнява програмираните в себе си задачки и угажда на вселенските закони.
По снега оставям следи, ако няма навявания, съм лесно откриваема. Минавайки през полята , мачкам тревата и късам полските цвятя и след мен оставям ''плешива'' линия - знайте, че пак съм аз. По улицата обаче, ... в градските условия - само нещо като вътрешен глас при разминаването си с мен, би ви казало, че това съм аз. Човекът, който би се зарадвал на компанията ви и безкористно и с чисти мисли ще отдели време и енергия, за да замени своите моменти на уединение със приказлива чисто човешка сцена на споделеност.

192 мисли/минута - и нито една полезна, защото всяка една идва прекалено късно

2011-02-16T21:42:00.005+02:00

''Човешкото мислене е породено от някакъв вид неврологичен дефект в човешкото тяло. Следователно каквото и да роди човешкото мислене, то ще бъде разрушително. '' .....

* * *

''Паметта работи в отделни кадри.

....

Опитвам се да обясня, че мозъкът превежда и интерпретира сетивните възприятия чрез структурата на паметта. Паметта не е постоянен фактор. Когато светлината попадне върху обект и активира оптичния ви нерв, върху ретината се отразява образ. Това го знаем от изследванията върху нашата биология. Но всъщност този факт, тоест образа на това, което наблюдавате, не е нещо, което може да се преживее от вас. Давам този пример, за да се освободим от различните идеи за това какво представлява паметта. Когато оптичните тнерви се активират, те от своя страна активират невроните в мозъка и задействат паметта, която ни казва, че този обект е това или онова. Така всеки следващ кадър е съвсем различен от предишния.
Да вземем например една кино камера. Тя записва в кадри. Например движението на ръката ми - от тук, до тук - нужни са десет отделни кадъра, за да се покаже как ръката ми извършва това движение. И за да видите движението върху екрана, е необходимо да използвате едно изкуствено средство, наречено прожектор. Само тогава ще видите движението на ръката ми, създадено изкуствено от прожектора. А звукът, както се случва в киното, следва с 19 и половина кадъра закъснение съответния образен кадър. Има пролука между образа и звука - 19 и половина кадъра. По абсолютно същия начин, мисълта е много бавна. Докато се появи и прихване в структурата си това, което е пред нея, очите ви вече са се приместили някъде другаде и предишният обект е напълно изтрит. ''

* * *

Из ''Отвъд ума'' , Юджи Кришнамурти

I guess I love you

2011-02-11T05:10:00.003+02:00

Къде е еуфорията?
Липсва ми!
Къде са ми емоциите?
Липсват ми!

Пропускам толкова много малки, но много на брой ежедневни моменти на вълнение.. Пропускам да споделям..Не ми се споделя, не ми се говори, не ми се и пише. Пиша си само с него. Пишем си за нас. Не за нас като заедно, а за нас като по отделно. Той ми възвръща умението да се смея и плача от сърце, със сълзи - искрено и лично =) Каза ми: ''Не ми разбивай сърцето отново''. И как бих могла?! Нима мога? - и защото не искам, и защото не би могло да бъде възможно.
Странно защо не можем да се изгоним от животите си - аз него и той мен. Въртим се в кръг, или елипса.. или в завъртяна осмица.. Натрапваме се един-другиго, ..толкова ли не се намират хора, които да ни разсеят и да престанем да се тормозим и преследваме. И всичко това при наличието на дистанцията от 2оо0 километра. Ами, ако той живееше в същия град, в същия квартал - никога нямаше нещата да са такива, каквито са сега.. О, нима е нужно да осъзная, че все още го обичам..!

Самосъхранение

2011-01-26T21:09:00.004+02:00

Стойте далеч от мен, малки интрижки! Не гледайте към мен, малки завистливковци. Не ми говорете, подли лицемерковци. Не искам да имам и няма да имам нищо общо с вас, дори и да споделяте един и същ въздух с мен. Знам, че искате да крадете от моята атмосфера. Крадете. Не ви спирам, не се занимавам с дребни джебчийства. Не се качвайте на моята сцена, освен ако не искате да споделите микрофона с мен. За споделяне, за усмивки и приятелства - насреща съм; за всичко останало - нацупено, изкривено, нацупено и прочее: NO ENTRY

because of me

2011-01-15T13:39:00.005+02:00

Преди предполагах, сега съм вече убедена - най-градивно и най-безболезнено би било, ако тръгна сама да търся ''своето място под слънцето''... и едва когато го намеря, или поне за миг предположа, че съм, тогава да кача някого на автостоп.

Тогава ще пъруваме заедно, към залеза, или към луната - все едно. Но защото ще имам своето място под слънцето, няма да робувам на тънката паяжина на емоциите и невидимите им въжета. Ще бъда себе си от сутрин до вечер, няма да се крия или предпазвам от близостта, няма да правя компромиси със собствените си желания и ще се раздаBaм и показвам такава, каквато съм.
Преди предполагах, сега съм убедена: Не бих могла да бъда кукла на конци - защото: имам душа, по-силна от всичко, и имам воля, различна от тази на кукловода.

На балет

2011-01-11T19:02:00.003+02:00

Историята е за един принц, Зигфрид, който се влюбва в принцеса на име Одета, която е с човешки облик през нощта, но е омагьосана от злия магьосник фон Ротбарт, и се превръща в лебед през деня. Тя има свита от други девици-лебеди да ѝ прислужват. Принцът, излязъл на лов, я вижда да танцува на лунна светлина до езерото.
Лебедовото езеро е образувано от сълзите на родителите на Одета след отвличането ѝ от Ротбарт. Той се появява и Зигфрид заплашва да го убие, но Одета се намесва. Силата на магьосника може да бъде унищожена само ако някой пожертва живота си за царицата-лебед.
Заклинанието може да бъде унищожено само ако принцът се закълне във вечна вярност към нея. Ротбарт се промъква с дъщеря си Одилия в царския двор, като я преобразява като Одета. Принцът танцува с нея и обявява, че иска да я направи своя невеста.
Има няколко версии на финала. Следва една от тях: В този момент истинската Одета се появява на един прозорец. Принц Зигфрид разбира грешката си и бяга от замъка, за да я последва. Тя изчезва в езерото и той я последва. Не можейки да се оженят живи, те се събират в смъртта. Ротбарт, силата му и замъка му са унищожени. Девиците-лебеди са свободни и в човешки облик и танцуват в почит на душите на влюбените.

Горенаписаното беше версията на Уики. Версията за сюжета на ''Лебедово езеро'' във филма ми е по-любима от тази. Има две страни - бяла и черна. Бял лебед и черен лебед. Две части от едно цяло.

Кривото говори

2011-01-08T21:32:00.005+02:00

За нея: той се държа безмозъчно.
За него: тя се държа безмозъчно (убедена съм).
За всички останали: трудно е да достигне до Вашите мозъци, ако не сте на ясно с нашата схема.
Общо взето: безмозъчно, без всякакъв смисъл, с разпиляност по пода, със огромна поредна загуба.
Финал: Не е ли време за край на безМозъчните изпълнения - съвсем скоро ще бъда съкрушена от толкова раз - и от-падъчност.
Извод: със или без .. - никой на никого не би могъл да се сърди за каквото и да било.
Криво ли ме разбра? Или аз на криво писах?

П.С : в съня с обръщането има определена символика ;)

Шматковци

2011-01-06T17:09:00.001+02:00

Седеше си в късното утро пред празна чаша кафе, и то не нейното, нейно така и не можа да си направи – машината не изглеждаше в състояние. На масата имаше още – кутия пурети, мълчащите телефони, снощна ароматизираща пръчица и най-добрият й приятел, който обаче се инатеше и не хващаше нито една интернет-мрежа, ама че лош сигнал.. Да ви кажа ли какво още имаше на масата – тъга, много тъга. Едва там на масата в тази утрин след раздялата осъзна, че липсата я е догонила. Макар да вярваше, че след такъв кратък период на споделеност, последствията не биха могли да са кой знае колко големи, сега вярваше и чувстваше обратното.
От една страна боли, от друга, тази тъга дава надежда. Боли при мисълта, че тъгата и липсата я има само при мен, а при него – не; че ще се впусне в догонването на обичайното житейско ежедневие, където мен ме няма. Боли, защото си представям, че на него ще му е добре с избора, който направи (или направихме заедно, така и не съм сигурна кое от двете е), а на мен този избор сега ми изглежда неприемлив. А надеждата се ражда от мислите в пълен противовес с тези, пораждащи тъгата. Надеждата е свързана именно с шанса, че този край би могъл да бъде началото, такова каквото трябваше да бъде преди. Преди да се впуснем в едно битово изживяване на любовни емоции, в чието изживяване емоциите потънаха в битовизма и монотонието, задушени от нашата наглост да приемем себе си за даденост.
Точно тези думи използва тя, но единственото по-съществено, което искаше да каже всъщност е, че тъгата я тъпчеше и задушаваше, но направи нещо, което и помогна да разбере, че вкуса на влюбеността е на върха на езика й. Обаче сега не можеше да го преглътне и да се наслади. Най-подлият начин да разбереш какво си имал – е да го загубиш. Още една надежда се роди – надеждата, че както по-рано споделяха общата си симпатия, привличане, после желание за съвместност, разбирателство, а след това и апатия и желание за промяна, то сега може да споделят и общото осъзнаване, че вл юбеността е била там през цялото време, но е била задушавана от грешната преценка за последователсност на събитията.

In the middle between everything and nothing

2011-01-03T18:12:00.005+02:00

The Truth is unspoken, a promise is broken
I’m under surveillance, they know what my name is
I need some protection, some love and affection
There’s 1000 reasons, but one is the number

Welcome to my spaceship
It’s beautiful forever
She’s right here where you left her
And the heart’s lonely hunter

Save bottles of water and flour and sugar
Turn off the AC and hang up the bed sheets
Cover up windows, careful where the light goes
Yank out the cable and blow out the candle

Welcome to my spaceship
You’re beautiful forever
She’s right here where you left her
And the heart’s lonely hunter

Perfectly molded almost unfolded
Under the counter well, that is your nature
Drip grind or roasted, buttered or toasted
The greater the db’s the higher the AC

Psycho acoustics
Down in the black seats
Stereo nation
Amplification
The brave and the righteous
They’re safe in their houses
Now one is just a number
The heart’s a lonely hunter
One is the number
Heart is a hunter
One is a number
Heart is a hunter

Welcome to my spaceship
You’re beautiful forever
She’s right here where you left her
And the heart’s lonely hunter (2)

(Пожелания по желание)

2010-12-23T13:30:00.004+02:00

радост безгрижие успехи късмети любови съвпадения щастие празници всеки ден усмивки ободряване смях слънце в косите свобода себе-съзнание баланс ритъм танци глъчка компания приятели любими споделеност още съвпадения още късмет вдъхновение съзерцание уют топлота сърцатост смелост кураж предизвикателство приключение адреналин без аsпирин и главоболие от мен със сърце

Djuma Soundsystem - Les Djinns by LyKy

22+1

2010-12-16T00:23:00.001+02:00

MADE IN BG by BG

2010-12-13T11:30:00.001+02:00

ART by DIKOV Take a look and enjoy the works of this BG creator =0)

Във въздуха

2010-12-12T12:36:00.003+02:00

- Нека живеем, ръководейки се от своето въображение, не от миналото си.. !
- Не мога.. страх ме е..
-.. и мен, но бих го направил(а) - за теб.
-.. защо?
-..защото си ти.
-..защото и ти си ти, покажи ми как пропускаш минали неща през главата си и не им позволяваш да се намесят в настоящето, и аз ще последвам примера ти.

Ups! Error

2010-12-05T10:17:00.000+02:00

Раз-делете един ден на отделните му части.. или един час на няколко пъти по 15..., или просто една мисъл на 2.

Изтрийте онези епизоди от деня, часа или мисълта, които считате за негативни, неудачни, мрачни или неуспешни.
Хвърлете пак поглед на това, което остава.. - как Ви се струва? Прекалено ясно.
Прекалено позитивно.
Прекалено хубаво - значи не е истина. Истината за бутона "delete" е, че не би следвало да се използва. Първо: дори да изтриете нещо си там, то се скрива, но не престава да съществува. Още повече, че Вие много добре знаете за това съществуване. Има ли смисъл да се лъжете, че това не се е случило?
Второ: преструвайки се, че триете, триете части от деня, часа или мисълта. И какво става, когато от цял ден остане само един час, от един час остане една секунда, а от цяла мисъл - останат само бели празни дупчици? Не е нужно да казвам, че пилеете части от самите себе си.
Трето: облекчението, което се изпитва при мисълта за стари отминали трудности и грешчици си заслужава усилията да се въждържаме от ''лесния'' вариант за отстраняването им от хард-а.

Космическо

2010-11-23T20:32:00.002+02:00

Девизът за тази седмица като че ли е : "Повече музика, по-малко мисли за каквото и да било" (най-вече за онова). Всеки ден си измислям песен на деня, дори песен за следващия ден..А тази вечер измислих и песен за вечерта. Ето точно тази! Затворих вратата на входа с трясък, който съвпадна с първите звуци на песента. Започнах да си крача по мократа земя и с всеки ритъм, крачките сами се ускоряваха. Така неусетно си преминаха в леко потичване. Космическо ми беше. Дали заради мрака и нощните светлини, дали заради жаждата за разходка или кой знае още какво. Без умора, без задъхване. Повторих я пак и пак,и сега отново. Едно ще й призная на музиката - в състояние е да те въвлича в настроения, които са на милион мили от теб. Създава контрасти и те води за носа, дърпа за краката и от вперен поглед в земята набързо може да ти повдихне брадичката, толкова вирнато нагоре, че да те помислят за Ку-Ку-надувка .. От унилост би могъл да преминеш към еуфория и позитивни мисли, но може и обратното. Но нека приложим девиза на седмицата и млъкна! : "Повече музика, по-малко мисли..."

17.11.'10 ( 20-01ч.) 18.11.'10

2010-11-18T21:35:00.001+02:00

След снощи усилено си мисля колко ползотворно е да прекарваш известно време сред група от хора. Не какви да е обаче. Ако имаш малко късмет, тези хора ще са достатъчно искрени, за да кажат или поне споменат с какво си ги подразнил или какво в теб не е съвсем положително.. и ако имаш още повечко късмет, тези хора ще го направят по начин, който не би те засегнал, но би те накарал да се замислиш, че сам не би могъл да видиш сивото в себе си.
Сега отново ми се ще да съм в компанията на същите, за които пиша този пост. Ако се разпознае някой, то нека знае, че му благодаря. Да видиш сивото в себе си, не винаги е лесно. Ако някой директно ти го посочи, би се усъмнил, че той не е обективен. Но ако го посочи в един контекстно непринуден и естествен начин, .. Е, тогава се раждат такива благодарности като тази тук ;/)!

Равносметка през ноември

2010-11-17T09:37:00.002+02:00

Хубаво е да се правят равносметки от време на време, макар в повечето случаи да са съпроводени с мисли за това къде сме сбъркали, или как е можело нещо да направим иначе - с други думи - равносметките са съпроводени с унилост .. А аз за сега се въздържам да направя своята.. Загубите са помрачаващи, дори когато само едва се сещам за част от тях, и се опасявам, че ако ги подредя една под друга в колонка, и тегля чертата... ще ми се смрачи толкова, доколкото да си "заровя главата в пясъка" и да се самолинчувам за това, че не съм съумяла да избегна поне част от щетите.

Ще я отложа само за около месец тази равносметка, надявайки се в колонката да се появи поне едно нещичко, което да е на ''+'' .

Picture: "Равносметка", by Kaloyan Markov

Disaster

2010-11-14T19:14:00.002+02:00

Микро свят. Цял един микро свят живее във всеки от нас. И биологично предразположени сме да не го споделяме с никого.. и това е толкова жалко. Пазим своята си атмосфера, държим мислите си стерилни, далеч от чуждите "пръсти". И говорейки за "ние", разбира се, имам впредвид и себе си. А може би и най-вече себе си. Точно в този период обаче страшно много съжалявам, че съм направила своята атмосфера недостъпна и почти токсична за други индивиди и няма как да споделя проблемите, настъпили в моя микро свят, или по-скоро всеки опит да ги споделя се превръща във фатално недоразумение..

best moment

2010-11-11T14:26:00.001+02:00

best scene for this movie!

Не си въобразявам

2010-11-11T11:53:00.003+02:00

Друго може да няма, но свобода винаги има. Винаги има как да бъде постигната, приложена и изживяна така, както трябва !

.. и деликатно (но сигурно) се самоубивам.

2010-11-06T17:52:00.000+02:00

"Самоизтезание"е точната дума за това, което си причинявам понякога.., може би по-често от нормалното.
Ясно е. Направих избор. И също така е ясно, че такъв голям избор е съпроводен от своя супер-хипер-мега-гига-тера напорист и лоялен лакей - Съмнението.
И сега - всеки ден, във най-дребни малки неща и случки, и хора, и събития и т.п откривам зрънца, от които прорастват огромни пипала Съмнение. И те ме задушават. Убиват ме.

She's a monster ?!

2010-11-02T17:58:00.001+02:00

Имало едно време в един филм двама души. Тя - омъжена жена с две деца, асистентка на собствения си съпруг, фотограф. И Той - човек, страдащ от необяснимо разстройство във хормоналната функция - покрит с космена покривка, от горе до долу, перукар - по стечение на обстоятелствата. Той приличал на чудовището, а тя - на красавицата. Имали участта на героите от едноименната приказка и се влюбили един в друг. Било красиво, и странно, и тайнствено на моменти. Той бил чудак от всякъде. Вътрешният му свят бил така дивен, както и той самият на външен вид - покрит и скрит за невъоръженото око на хора, недостатъчно открехнати да се запознаят с неговото Аз. Но Тя била. Имала смелостта и наглостта дори да го опознае и да открие в него свой любим. Тя изневерила на красивия си, любящ съпруг с едно чудовище... и като че ли за порицание, била наказана със смъртта на своя любовник. Той - косматото чудовище, страдал от белодробна болест. и.... пукнал. Оставил на своята любима прелюбодейка плувен дюшек, надут собственодробно от него, изпълнен с последния му въздух. Романтично нали?) Дааам, романтично перверзно чудовище. И макар през цялото време да изглежда, че Той е чудовището, ненормалникът, различният от другите, чудовище се оказа и Тя. Вместо да се остави на крушението на свойте любовни чувства и да страда за загубата на Косматкото, да се върне към семейните задължения, любящото майчинство, всеотдайната помощ в кариерата на своя съпруг-фотограф, Тя поема по пътя на непознатото.. Заминава нанякъде, с апарат на врата, малко багаж и шепата спомени и обещава да се върне. Постъпва в диспансер за нудисти. Правилата там са прости - всеки да е гол, абсолютно гол, да не се срамува, да не прикрива интимните си части и едно допълнително правили: "Никакви ерекции". ..И така, отдадена на своята нудистка терапия, носейки единствено апарата на врата си, Тя се отдава на фотографията и още нещо ... Филмът свърши, когато Тя седна на една пейка до една гола красавица, непозната красавица, към която се обърна с думите: "Кажи ми една своя тайна"..

Кой е чудовището в този филм?
.. и кой е филмът?

OcTober

2010-10-27T20:40:00.000+03:00

"Октомври

свършваше с циганско лято и низ от невероятни дни:

прохладни сутрин, прохладни вечер и достатъчно топли по пладне, за да обядваш навън."

"Добра година" /

Питър Мейл

Изгубени във края, намерени в началото

2010-10-26T17:38:00.002+03:00

Ако прочетете долунаписаното под аконпанимента на Тази страхотна музика по-долу, долунаписаното, няма да е толкова тъжно...,защото музиката придава една отчаяно нужна оптимистичност.. Наистина е нужен оптимизъм, и всеки, преодолял или преодоляващ този момент от човешкото битие, който аз преодолявам от днес натам до не знам къде, знае за какво му е целият този оптимизъм.

Оптимизмът е нужен тогава, когато започваш да се панираш, че слагайки краЯт, правиш невъобразимо огоромна грешка. Оптимизмът е този, който следва да ти помогне да се измъкнеш от паникьосаното си състояние и да те спаси от онова телефонно обаждане, в което се натъжаваш, меланхолизираш, извиняваш и се опитваш сляпо да върнеш нещата назад.

СТОП.. Едното, полезно нещо, което научих: Каквото и да направиш, колкото и рано или късно да го направиш - ако си от тези, които се опитват да постъпят най-разумно, винаги ще има една бонус-мисъл : "Ами, ако е трябвало да...." Та, мисълта ми беше в този ред на мисли, че ако в някакъв период интензивно започнеш да си мислиш, че нещата са прекалено сложни, че мОже би е време да се оставите на мира (естествено за доброто на двама ви), то тази интензивана мисъл е най-вероятно най-разумното нещо, което се е родило от много време насам. И.., което е още по-важното: роди ли се подобна мисъл, тя не умира! Можеш да отлагаш да я приложиш на практика, отлагай, колкото искаш, но единственото, което печелиш е още повече горчивина, която ще се излее върху теб, в момента, в който трЯбва да сложиш точката.

Ето едно оптимистично нещо: банално, но да признаем, абсолютно неуспоримо: Всеки край е начало. Не отлагай и не се страхувай от края, той е само стресова граница между теб и всичко и всеки, които още не си видял, опознал и преживял...

..и крещя: Ииии-Ссс-К-Ааааа-М

2010-10-10T17:20:00.006+03:00

Нямаше ме. Доста време ме нямаше. Но докато мълча, се концентрирам по-добре. А защо да се концентиррам..? Ооопределено се нуждая от концентрация. От време за подреждане, време за ред (в живота си). ..И мълчах, концентрирах се и учех..

Научих, че не мога да имам всичко, което искам да имам.., защото, колкото и да имам, все не ми стига.. Научих го по единствения възможен начин - по начина на личното изпитване. По темата са писани безброй-безброй съчинения и видимо остроумни есета..или поне така ми се струва.. Но колкото и да са много, колкото и да са прави съжденията на авторите им..колкото и да сме били съгласни с тях в периода, в който сме ги чели, те не значат нищо и от тях не можем да се убедим, че наистина сме толкова алчни .. НЕ е за вярване, че можем да сме толкова алчни и вечно изискващи. НЕ вярвайте, няма и да ви убеждавам. Сами ще убедите себе си някой ден..., ако този ден, разбира се, вече не е отминал..

.. и отново влакове в съня

2010-08-29T08:35:00.003+03:00

Вагонното депо. В един стар, тъмен и зловещ ЖП гараж. Там искаше да отиде тя. За да види мястото, на което той е сложил край на живота си. Но майка й стоеше трърдо против тази идея. Не я пускаше, умоляваше, разубеждаваше, крещеше и затръшваше вратит епред нея. Но все пак, той й бе баща. Искаше да отиде там, макар да знаеше, че всичко, което можеше да види са кървави следи.
И точно това и намери там.

Моментално сцената се премества във пътническия влак с дестинация бащиния град. Тя седи сред пълно купе - жени, деца, бабички... Минава кондукторът за проверка, а тя му подава фалшива карта за намаление, доста избледняла снимка, и разбира се чуждо име. Но номерът минава. Единствените последствия от измамата - нейната гузна съвест.

Прибира се вкъщи. Сама е. Къщата е празна, но тя ще я напълни с живот. Както винаги е успявала да раздвижи атмосферата около себе си. Сега я притиска тъгата, зловещия траур...

В следващия открояващ се момент, тя вече седи в банковия офис и чака за интервю. Симпатичната служителка е крайно вежлива и гостоприемна. Толкова гостоприемна, че я кани да остане - за да се запознае отблизо с работата там, и едновременно самият екип да добие впечатление за евентуално новата си колежка. Това е един весел, закачлив екип. Смях и хумор, бананов сок, и машина за PVC чаши. Никак не прилича на нормалните банк-офиси, спазващи етикета - тишина, шептене, строгост и конфиденциалност .. Там е забавно, и на нея й харесва. Нея вероятно също я харесват. В един от разговорите между служителите, й става ясно защо тук е така весело и разпуснато - никой от банковите чиновници не е висшист! Но ако тя влезе в екипа им, това ще се промени. Към промяна ли се стреми този екип? Принудени ли са да намерят служители с "по-восока квалификация" или наистина се нуждаят от човек, който да се впише сред тях... Тя прекара там целия ден, но не стана ясно дали ще я присъединят към своя екип.

Действие 3.то: Небивалици в пансион

2010-08-28T09:32:00.004+03:00

Дойде един такъв момент, че двойката реши да заживеят заедно. Нямаха голям избор, и чакащи на по-добри времена и възможности, тя се нанесе при него, в дома на родителите му. А този дом, съдейки по неясните образи и присъници, прилича на пансион. Четири етажа, стар асансьор, тъмни коридори, при това със съмнителна миризма, мини-апартаментчета, чиито входни врати не са масивни, а с декоративна цел в средата на всяка врата е вградено матово стъкло - декоративно, но опасно и несигурно. Девойката се нанесе в стая, намираща се в съседство със мини-апартаментчето на родителското тяло. Красноречиво доверие се четеше във факта, че й повериха ключове и от двата "апартамента". Нанесе се и се вписа в живота им. Те в найния - все още не така ясно. Време беше да тръгва на лекции. Нарами раницата, пъхна в нея стария си, обичан лап топ, скъпоценната връзка ключове, и всичко пасващо до една скромна дамска чанта + портфейл и лични документи. Изпадам в подробности около съдържанието на раницата, тъй като всичко споменато, в последствие бе откраднато: Малката разсеяна госпожица, доверчиво закачи раницата си на една закачалка в двора на университета, и с колеги поседнаха на близка пейка, за да похапнат и побъбрят. Въпреки, че момичето успя да улови с поглед злодеянието на крадеца още от момента, в който той посегна да откачи раницата от закачалката, не успя да реагира достатъчно бързо. Нито тя, нито колегата, който се опита да догони злодея, постигнаха някакъв успех. Изплъзна се. И всичко, което запомни за разбойника бе:

- Беше със шапка, червено шушляково яке, и широки джинси. Минути преди кражбата го мернах да е в компанията на други такива, подобно облечени, рапари.. или не знам какво са.. Стори ми се, че се оглеждат за информационни табла, сякаш бяха новозаписани студенти... Ако го видя, ще го разпозная, но сега не мога се сетя как да го опиша..Нищо типично..

Край с лаптопа, край и с ключовете...

На другия ден, не отиде на лекции. Не посмя да каже, че е загубила ключовете, и в страх, че малкия крадец ще дойде и ще обере и апартамента на родителите, остана вкъщи, за да "охранява".

Беше в банята, вратата беше заключета единствено с райбера от вътрешната страна. Позвъня се. Девойката в паника и бързина, едва успя да нахлузи някакви бикини и полетя да види кой звъни. През шпионката се виждаше дебел, брадат куриер. Тя отвори.

- Добър ден, имаме пратка за сем.Боззо. Има ли някой от тях вкъщи?

- Какво носите? Аз ще го приема.

– Четири каси с картофи, долу в камиона са. Подпишете и ще ги донесем.

– Предпочитам първо да ги донесете..

***

И след малко касите бяха донесени от четирима такива клонинги като дебелия куриер. Бандата искаше да влезе вътре, за да остави касите, но недоверчиво, девойката нареди да ги оставят на земята. Оставиха ги... и се започна скандалът. А скандалното беше, че щайгите бяха не просто наполовина празни, в тях просто се търкаляха по 3-4 картофа. След небивали припирни и пазарене, касите бяха напълнени, и приети в подобаващ вид.

След опита за поредната измама, девойката се тупна на дивана, тежко въздишаща, но поне с облекчение. И все пак, напрежението, че ключовете бяха в нечии ръце, че остана без своя любим помощник, с всички проблематични процедури по изваждане на нови документи.. не й даваше да усети облекчението пълноценно...

Действие 2.ро : Освирепяло декоративно зайче ме хапе в Украйна

2010-08-26T06:21:00.001+03:00

Смътно си спомням действия на някакъв плаж, произволно избран. Хотел - също произволен. Колеги от университета. От моята група, от съседни групи и съседни курсове. В неволни игри, един по един всички тези хора изчезваха, един се изгуби във вълните под някакъв кей, един се изгуби в асансьора за бельо и пране на хотела. В един момент рамките на този сън придобиха стресиращ формат. Но играта продължи да тече. Правехме обиколки по плажа и около хотела. По необясними причини. И в една от тези обиколки, една от "жертвите" оживя. Избухлива радост обзе останалите, в това число и мен. В хода на играта, оживяваха един по един всички изчезнали. Трудно е да се възприеме едно такова възкръсване, но в съня, това се случваше и се приемаше без много проблеми. И така, първоначалния брой на хората се възстанови. Спорове сред тази наша голяма група от съмишленици доведе до решението аз и още 3 момичета да заминам за Украйна. Ха сега? Защо там? Едното от момичетата бе украинка и идеята беше да започнем работа в някакъв хотел. Пътуването мина мимолетно, никакви кадри от него. Рецепция в хотел. Червен салон, завеси, огледала, под в мокет, подобно чувство като в стар театър. Качваме се в стаята си и изненадващо е, че там се намират 3 големи легла и бебешко кошче. Суетим се около тозо факт, но както и да е : Казвам, че няма проблем, все ще прекарам една нощ на канапето или на фотьойла.. Без значение. Усеща се чувството, че сме бежанки, нелегални. Всички решения се взимат в една такава пребързаност, и в настроение: "Айде, от мен да мине". Минава известно време в обикновени приказки и разговори, и на пода се появяват 4 малки декоративни зайчета. Толкова малки, симпатични - предизвикващи типичната истерична симпатия сред женската ни компания. Аз, с моята слабост към зайците, си взимам едно бяло зайче в ръцете и известно време си играя с него спокойно. След няколко мои резки движения зайчето ме захапва за китката на лявата ръка, и пищи ли пищи. Момичетата изпадат в паника и също се чуват крясъци, опитвам се да запазя самообладание, понеже още резки движения само ще влошат положението. Но крясъците на момичетата са достатъчно силни и стресиращи за заека и той забива все по-дълбоко зъби в китката ми. Картината е ужасна. Бликащата кръв, окървавения заешки бял кожух, истерията около мен.. Заекът няма никакви намерения да ме пуска и предприемам действия да го отстранявам. Но в първия си опит да го докосна, той още по-здраво захапва ръката ми, вече така боли, че и на сън усещам болка. Положението став безнадеждно. Доведоха ми и помощ в лицето на дно пиколо. Пиколото взе един сервизен нож от рум-сервизна количка и с него старателно предприе операция: "Заешка паст". Разтвори челюстите на усверипелия заек и най-накрая се осводобих. Кръв. Кръв имаше много. Последствията за зайчето бяха значителни, и с висока цена.

Загледах се в белезите, останали по лявата ми китка.. и се събудих.

Сънища пред пълнолуние

2010-08-25T08:33:00.005+03:00

Всичко започна два дни преди пълнолунието на 25.ти .. със странните сънища, чиито сценарии постоянно се връщаха в главата й. Обикновено почти не сънуваше, а още по-необикновеното е, че почти не помнеше сънищата си, но най- необикновеното в тези сънища през последните две нощи, бе че са в известна степен зловещи.. А като динамичност са пълни с действия, места, хора, случки .. и инциденти.

Действие 1.во:

Тя се събуди, заливаше я ужасно чувство на некомфортност, завивките й се сториха напълно непознати, опита се да потърси в сънливата си глава спомен за тях, но я прекъсна телефонен звън. Телефонната мелодия също я смути - "така ли ми звънеше телефона?".

– Добро утро, "дарлинг" ! Днес е големия ден! Поръча си да те събудя, за да имаш достатъчно време да се приготвиш за нашия ден. Хайде, "съкровището ми", ставай и се захващай. След час ще имаш подкрепление от милиони приятелки, те ще ти помогнат. Целувам те, "слънцето ми"! До съвсем скоро...

ТЪ–ТЪ–ТЪ–ТЪ . И затвоти телефона. Сега вече беше втрещена. Не знаеше за какво става въпрос. Абсолютно нищо не й беше познато. Като започнем от гласа на мъжа, наричащ я с тези шаблонни обръщения за обект на любовни чувства, до "милионите приятелки" и големия ден... и всички тези приготовления.. What the fuck is goin'on here???

Отвори гардероба и видя това, което се опасяваше, че ще види : бялата рокля. Но за кого?? Как се озова пред женитба? Коя беше тя? Къде беше истинската й любов? Къде се намираше? Кой е този свят? - защото определено не беше нормалният й свят. Тук и в тези условия се чувтсваше тотално ненормално чужда и не на подходящото място? Извънземните ли я бяха спуснали от някъде? .. Погледна се в огледалото и може би това беше единственото познато нещо, което видя в целия сън. Лицето! То си беше мое! Какво стана по-нататък ли? Ами булката се държеше така, сякаш това наистина е нейния голям ден, поне се опитваше. Облякоха, приготвиха я, въздишаха по нея, стандартни процедури, снимки, похвали.. И нито една позната физиономия. Нито роднини, нито приятелки, които наистина да познава. Качиха я в колата, оставиха я пред църквата, пак имаше снимки.. и бля-бля. Шокираща беше срещата й с младоженеца. Беше закръглен, глуповато миловиден, до някъде симпатичен, и тотално непознат. Абсолютен стрес заля целия сън. Незапомнящ брой въпроси изникнаха в подсъзнанието ми, а в съзнанието на булката изникна мисълта: "Бягай от тук!". Двамата младоженци останаха за миг насаме, и тя най-после попита "предрешения любим" какво правят, как се е стигнало до тук.. А отоговрите му, предназначени като за съвсем-съвсем близък, обичан човек, като за човек, за когото би дал всичко. И това я дестабилизира окончателно. Тя отвърна с неравен глас, в страх и чувство за вина пред този закръглен влюбен младоженец, който го грозеше ужасната съдба на зарязан пред олтара глупак, единствено:

- Съжалявам, не мога да го направя! Някъде там е човекът, когото наистина обичам. Не мога да го направя.

И булката избяга.

В този сън бях булката беглец, бягаща от свадбата си с напълно непознат. Непознато за мен лице от реалния свят. А от къде подсъзнанието ми е изкопал този образ.. е безспорна загадка.

....

Очаквайте продължение

Двойни врати и високи тавани

2010-08-19T15:13:00.002+03:00

Определено имаше известно напрежение в това да търсиш квартира, но то продължи така кратко, че не позволява да нарека намирането на това жилище трудно.

А то - самото жилище на пръв поглед не е кой знае колко вълнуващо. Едва на втория рунд обиколка с поглед, забелязваш, че таваните са високи, като във стар буржоазен салон, вратите са двойни, с две крила, високи - в синхрон с таваните. Без мебели изглежда толкова просторно, че се чудя, как ли ще ги напълним тези стаи.. Оставени са няколко неща, привличащи вниманието. Като например ниска, кръгла, дървена, масивна и, от опит съдя, тежка маса. И едно още по-масивно и бих казала огромно бюро. Тези два артикула ми станаха любимци от пръв поглед. Особено бюрото, което мисля да присвоя за собствени цели. Има толкова много чекмеджета по него, специални отделения за моливи и канцеларски атрибути.. А най-странното в него , е вградения ролетен дървен капак! Хм, едва сега разбирам, че речевия ми запас не е достатъчен да опиша спецификата на този дървен гигант.

Както и да е.. Ще се похваля с бъдещото си творческо работно местенце, когато му дойде времето и преди всичко, когато изчистим, поремонтираме тук-там, преместим, подредим, натъкмим и се остановим в своята първа, симпатична и късметлийска квартира за влюбени.

:: Sorry.It's a bad bad world

2010-08-17T18:20:00.002+03:00

Тя не беше готова да захвърли куклите. Прекрасно, някъде дълбоко в себе си прекрасно знаеше това. Но също така дълбоко в себе си поттискаше ясната мисъл, че не е готова, и търсеше онази смела физиономия, онази безстрашна и безотговорна част в себе си, откъдето черпеше сили за всички свои дръзки постъпки. В дадената ситуация, скриването на куклите в сандъка беше повече от дръзко. Всичко, което поставя символично начало на нов период от нечии живот, е не само дръзко. Нещо подобно би трябвало да се върши не единствено с много кураж и ентусиазъм. Би следвало да се обмисли, да се предвиди в рамките на възможното какви биха били последствията, проблемите.. Когато влезе в стаята обаче, тя остави всички размишления и сложни мисли зад вратата; затворила очи, просто стъпваше плахо, опипваше с върха на палците всеки следващ сантиметър и бавно , прекалено бавно се доближаваше до прашния сандък. Въпреки малките крачки, и малката скорост, с която извършваше всички свои движения, тя стори това, което трябваше. Беше тежък момент. Ще продължава да е тежък още известно време. Може би винаги ще я има тежестта. И ако тя не свикне с нея, ако не намери начин да се пребори с тежките си моменти, единственото на което ще е способна, е да отвори сандъка и да прегърне силно своите кукли...

:: Together is better

2010-08-14T12:01:00.000+03:00

AIRness - BRAINless

2010-08-12T11:55:00.001+03:00

:: Чупим касата

2010-08-11T09:35:00.001+03:00

Транс-Фор-Манс

2010-08-10T15:28:00.004+03:00

Във своето начало всичко изглежда прекрасно. Красиво е. Свежо е. Създава илюзии за неизживяно до сега приятно приключение. Изглежда по неустоимо привлекателен начин и приканва към съблазън. Апетитно е. Опиташ ли веднъж, вече създаваш предства за вкуса, до тук свършва изненадата. На мястото на онова чувство за неизживяното приключение сяда усещането за познатост, свикване, приспособяване, временно разбирателство, плавно преминаващо в разбунтувано поведение и разюздано нетърпение. Въпреки липсата на свежест, продължаваш да си взимаш от купичката. Вкусът на застоялост се засилва, но те е налегнал такъв мързел да станеш и да отидеш в градината да си набереш нови, че продължаваш да се тъпчеш с мухъл и плесен.. Кога започваш да се питаш заслужаваш ли да понасяш този гнил вкус? Тъпчейки се с тази гадост, на какво се надяваш? Това кръговрат ли е? Валиден ли е принципът на цикличността? Къде е тайната на тази трансформация? На дъното на купичката , може би? За там ли си се запътил? Е, ако е така, нека ти помогна да го достигнеш по-бързо..

room-paintingideas remixingrecycling*now-before

2010-08-04T15:54:00.009+03:00

Непознатата страна на драматургията

2010-08-03T11:12:00.003+03:00

Из "ДОМ НА РАЗБИТИТЕ СЪРЦА"
Бърнард Шоу

Второ действие
...

КАПИТАН ШОТОУВЪР

Интересът на човека към света е само излишък от интереса към самия себе си. Когато си дете, корабът ти едва започва да се пълни, и затова се интересуваш само от своите работи. Когато пораснеш, корабът ти се пълни догоре, чак се препълва - ти си политик, философ, търсач на приключения. На стари години корабът се разсъхва, изпразва се, няма никакви излишъци и ти отново си дете. Мога да ви подаря останките от бившата си мъдрост - жалки трохи и отпадъци. Ала всъщност нищо не ме интересува освен собствените ми дребнички нужди и прищевки. Ето на, седя тук и се ровя в старите си изобретения, като се опитвам да ги превърна в средство за изтребване на ближните ми. Виждам как дъщерите ми и техните съпрузи водят безсмислен живот, изпълнен с любов, чувства и снобизъм. Виждам как вие, младото поколение, обръщате гръб на тяхната романтична любов, чувства и снобизъм и предпочитате пари, удобства и жесток здрав разум. Та аз бях десетки пъти по-щастлив на капитанския си мостик по време на тайфун или когато арктически лед и полярна нощ ни сковаваха за цели месеци, отколкото вие през целия си живот. Ето търсите си богат съпруг. А аз на вашите години търсех лишения, опасности, ужаси и смъртта, за да усетя с цялото си същество, че живея. Не допусках живота ми да се ръководи от страха пред смъртта и като награда за това живеех. А вие ще допуснете страхът от бедността да направлява живота ви и като награда за това ще се храните, но няма да живеете. "

I miss U

2010-07-24T08:49:00.004+03:00

Topless sun

2010-07-23T15:04:00.003+03:00

People can be ..

2010-07-20T22:22:00.003+03:00

Great thanks to Jasper J.

:: Dj, listen to me

2010-07-20T15:34:00.000+03:00

Alex Gaudino - I'm In Love (Full Vocal Extended) by Ministry of Sound

Трябва да има "Р" в името на моето куче. Обезателно трябва да има "Р"

2010-07-19T14:22:00.004+03:00

Прокрадва се идея. Прокрадва се образ. Всеки път, когато мерна някого, повел кучето си на разходка, се взирам в него. По-скоро се взирам в тях - в кучето и в човека. И замествам ''онзи'' човек със себе си. А кучето замествам.. просто с моето куче. Без значение каква муцуна ще има, без значение каква порода ще е. Просто ей така, почти елементарно го замествам. После ме засипват идващи от портмонето въпроси: Ама голямо ли ще е ? - ако е голямо, много ще хапва. Ама женско или мъжко ще бъде? - Ако е женско и вземе да ти народи след време цяла челяд.., какво ще ги правиш ? .. и т.н с въпросите, които веднага се усещам, че са абсолютно ненужни в дадения момент. Разсейвам се за момент с нещо преминаващо и в следващия миг се хващам отново в премисляне относно съдбата на бъдещия ми домашен спътник. Питам се, какво ще се случва тогава, когато ми се наложи да отпътувам за ден два и дори повече. На кого ще го поверя..ами сега?! Кой ще го храни, трябва ли да му оставя ключове за вкъщи, ама дали е достатъчно надежден човек.. Уф, ето че пак се отплеснах. Мислите ми пак се отклоняват за секунда, и после се насочват към поредния занимателен въпрос: Кога ли ще имам и аз куче?

..И този път, оставям мисълта си сама да се спре, и без друго пътят пред нея

е затворен за ремонт.

We're a f[a].kin' ANIMALS

2010-07-17T19:19:00.004+03:00

Когато..тогава

2010-07-13T16:24:00.005+03:00

Когато възрастните се вдетинят...

..а децата започнат да се перчат, нафукват, наежват и имитират "голямата работа"..

не искам аз да съм въдворителят на ред,..не искам аз да оправям кашата, не искам аз да раздавам шамарите.. Мисля, че се опитах, и направих достатъчно, за да разбера, че тази задача не е по силите ми...

IL CONFORMISTA (ALBERTO MORAVIA)

2010-07-11T14:32:00.006+03:00

Из "Конформистът"

"В този миг Mарчело се отдръпна от пролуката и излезе в коридора.

Като се отдалечи на няколко крачки от вратата, забеляза, че от изненада и вълнение несъзнателно бе извършил един многозначителен жест: машинално бе смачкал между пръстите си гарденията, която старецът му бе подарил, и той бе определил за Лина. Пусна цветето на килима и се отправи към стълбището.

Спусна се на приземния етаж и излезе на крайбрежния булевард, сред изкуствената и мъглива светлина на залеза. Лампите вече бяха запалени: светеха белите гроздовидни лампиони на далечните мостове, жълтите фарове на колите, червените правоъгълници на прозорците, а нощта се издигаше като черен дим към зеленото ясно небе, иззад тъмните очертания на острите шпилове и покривите на отсрещниш бряг. Марчело отиде до парапета, опря лакти и се загледа в притъмнялата Сена;сега тя сякаш влачеше сред тъмните си води бисерни ивици и брилянтни кръгове. Това, което изпитваше той , напомняше по-скоро мъртвешки покой след бедствие, отколкото бурята на самото бедствие. Разбираше, че през този следобед за няколко часа бе повярвал в любовта; и си даваше сметка, че се върти в един объркан и безчувствен свят, в който не съществува истинска любов, а само сексуални връзки, от най-естествените и обикновени до най-необичайните и ненормални. Разбира се чувството на Лина към него не беше любов, не беше любов и чувството на Лина към Джулия; не можеше да се говори за любов и в неговите отношения с жена му; а може би и Джулия не изпитваше към него истинска любов. В този мрачен и разтърсван от мълнии свят, подобен на бурен залез, тези загадъчни фигури на женствени мъже и на мъжки жени, които се кръстосваха, като удвояваха и смесваха своята загадъчност, сякаш загатваха за някакво двусмислено значение, свързано , както му се струваше, със собствената му събда и с доказаната невъзможност да се измъкне от нея. "

АЛБЕРТО МОРАВИЯ

::My first artist-wall-painting

2010-07-09T21:49:00.001+03:00

Облаци. А дъжд носят ли?

2010-07-07T09:43:00.000+03:00

Никога не е било безоблачно над бедната й главица, но тези облаци, които надвиснаха над главата й сега, за нея са най-страшните, които може да съществуват. По-черни от мазут, така тежки - с движения на провлачен муден танк, на забавен кадър.. Всяваха смут в трудно изградения ритъм и покой, почти монотонен темп на живот. Сега отново си беше монотонен, но с добавен черен цвят, с тъмната сянка на вечно присъстващото зло, за което никога не трябва да си позловоли да забравя. Забравиш ли за него, то се разярява, разбеснява се и идва към теб с всичка сила, за да те удари, право в невинното, но разсеяно лице, позволило си да се размечрае и да игнорира злото в картината на своето въображение. И сега..?

- Ще се моли нa черните облаци, да не я погълнат. Поне не изцяло..

Frozen..New ''frozen''

2010-07-06T09:31:00.000+03:00

Frozen..like me. Listen to the text, listen to the music, there you may find me..It's for you. To know more about me (if you like)

Die deutsche NationalMannschaft

2010-07-03T13:15:00.005+03:00

№ 13 - Michael Ballack - Leide fehlt an der Weltmaisterschaft 2010

№13 - Thomas Muller ersetzt M.B

№7 Bastian Schweinsteiger

№16 - Philipp Lahm

Illustration by: Theresse Larsson

Гипс

2010-07-02T23:21:00.000+03:00

Притеснително бързо гипсът се втвърдява. За да успееш да нанесеш гипсовата замазка върху стената, трябва да си повече от сръчен - трябва да си ловък. Е, аз не съм..Затова моето старание даде доста дефекти, които стандартно на мен ми изглеждат като ефекти.

А да се нацапаш с гипс .. - смешно и вбесяващо усещане.

Най-великото откритие от моята гипсова Одисея: "С гипс може да се извайват най-разнообразни форми и да се постигат най-разнообразни нещица, но.. попаднал в ръцете на аматьор, гипсът придава формата, която той сам пожелае, без да се съобрази със желанието на този, в чиито ръце се намира."

Alicia Keys - Love Is Blind by temida_ramm

2010-06-30T15:40:00.001+03:00

Alicia Keys - Love Is Blind by temida_ramm

Tatarak / Тръстика

2010-06-29T16:13:00.004+03:00

["Растението тръстика има два аромата.
Ако разтъркате между пръстите си зелената й част, на места сбръчкана..,
може да почувствате мириса, лекия аромат на "засенчената от иви вода" , както казва Словацки.

Но ако стъблото на тръстиката бъде разтрито,
ако напъхаш нос в браздата, обвита като в памук, ще усетиш заедно с мириса на тамян
и мириса на блатната тиня,
на гниещите рибени люспи,
на мръсотията,
мириса на смъртта.

Този мирис в началото на моя живот се съедини с образа на насилствената смърт." ]

...

не е за всеки - тежки са историите в тази лента - лична и сюжетна..
преплетени, личната история на актрисата и обстоятелствата около заснемането на филма, както и сюжетния край на филмовата история, оставят големи зеещи дупки след себе си...

:: without words..

2010-06-28T00:32:00.004+03:00

::HomeVideotheque #5

2010-06-26T11:04:00.005+03:00

Страшно силни ленти: мюзикълът "9"е прекрасен; филмите за Шанел са прекрасни; анимацията е трогателно прекрасна; играта на Пачино е прекрасна; "Бтатя" е пракрасно тъжничък; "Зодиак" е по един не така прекрасен реален случай; "4-ят вид" - е любопитно прекрасен;" Пустинно цвете" е може би най-прекрасния от всички ...

Just married !!

2010-06-25T14:45:00.005+03:00

Само се питах дали тези очила не са част от някаква много странна PR-кампания..?!
Може би е миниатюрен ефект, целящ достолепното превъзходството на царската особа да излезне малко на по-преден план и да гарантира въздишките за Нейно височество.. Но както и да е - симпатично се е получило.
А усмивките.. И аз понякога така се "усмихвам" и предизвиквам неустоим смях у ...един човек .

О-Б-И-Ч-А-М !

2010-06-24T11:19:00.005+03:00

Не я подценявайте. Не мислете, че тя е химера. Не се заблуждавайте, че я няма. Не я подтискайте в себе си. Не я крийте, и не я отричайте. Не само глупаците вярват в нея. Но дори и така да е - да си щастлив глупак е несравнимо по-блажено, отколкото да си такъв, който я хули, отрича и се надсмива над нея.

New age

2010-06-22T21:02:00.002+03:00

Време за АНКЕТА

2010-05-06T12:52:00.012+03:00

Уважаеми читатели,

настоящата анкета е с анонимен характер, като данните от нея ще бъдат използвани единствено за целите на проучването. Моля, станете част от него, като посочите желаните от Вас отговори.

Предварително Ви благодарим за Вашето участие и обективност!

Магически квадрат в период на безкрайност

2010-04-26T11:47:00.007+03:00

Събрали се Трите грации и седнали на кафе. На дъното на всяка чаша имало изписано число от 1 до 3 и те си измислили игра: по реда на номерата да се определи коя колко била красива....Познайте дали играта им е свършила или още седят на кафе и всяко следващо "раздаване на чаши" е последно?!

Аз съм чаша

2010-04-25T13:32:00.002+03:00

Аз съм просто една порцеланова чаша.
Сипват в мен винаги горещ чай. Пари, ух че пари..
Знаеш ли как се налива чай? - Изглежда не знаеш..
Вече минаваш ръба, прелива и се разтича по масата. Оливаш се, не виждаш ли?
Да не си объркал чашата с чайник?.. Не събирам толкова, колкото него..

Аз съм просто една порцеланова чаша, не ме третирай като чайник!

Кой модел за ''двойка'' би искал да постигнеш?

2010-04-18T22:45:00.007+03:00

''Вярвам, че една двойка не е съставена от двама души, нито е едно цяло, а три различни индивида : той, тя и двойката.

Някои двойки осъществяват съжителство, основано на тезата за двойката като едно цяло: ходят навсякъде заедно, имат една и съща професия, приятелите им също са двойки, всичко е в единение. Всичко! И всичко тръгва на зле, когато установят, че не се произвеждат тоалетни с две седалки. Краят идва, когато единият от двамата (най-често с помощта на терапия) установи, че е изчезнал като личност, и реши да възвърне индивидуалността си.

Има двойки, които са по-''модерни'' и използват подхода на двамата индивиди: Той и Тя. Всеки от тях допринася с нещо към връзката, но без да престава да пази собствената си територия и да дозира прецизно моментите, които прекарва с другия.

Това може да е чудесен модел за връзка, но не и за двойка, защото двойката като такава не съществува - няма общи планове, няма общи отправни точки. В резултат на своето не-съществуване този индивид-двойка нито може да расте, нито да се развива.

Докато не дойде ден, в който се срутва последният от многото мостове, свързвали някога тези два острова. Тогава островите отново стават острови - независими, но и самотни.

Последно ще се спра на най-рафинирания и може би най-често използвания похват, който е и най-прикрит: ''Двойката е съставена от два индивида - аз и двойката ''. Какво ще кажеш? Зловещо, нали? Най-страшното е, че съществуват връзки, в които този подход бива наложен от единия и безспорно приеман от другия, който е зависим от партньора си и е лишен (но само той) от собствен живот.

***

Целта на тази пледоария е да се опитам да разбера защо е съжителството в двойка е толкова трудно. Защото трябва да се съвместят интересите на трима!

Прекрасно е, когато се появи хармонията между тримата... Аз, ти и ние...''

Из ''Писмо 27'', Хорхе Букай, ''Писма до Клаудия''

Ефектът на Зейгарник

2010-04-18T22:29:00.006+03:00

''Способността на индивида да помни приоритетно незавършените задачи пред завършените била наречена ефект на Зейгарник. Резултатът от този експеримент бил интерпретиран като доказателство, че съществува т.нар мотивационна енергия, която се поражда при задаването на определена задача и се изчерпва само при приключването й. В противен случай тази енергия остава да съществува в свободно състояние и е неприложима към други задачи.

За мен ефектът на Зейгарник представлява най-ясният пример за това как незавършените ситуации - дори когато биват потискани и запращани в дъното на съзнанието ни - рано или късно ще се превърнат във фигури, търсещи разрешение.''

Из ''Писмо 16'' , Хорхе Букай, ''Писма до Клаудия''

2010-04-18T22:02:00.000+03:00

Ако можех, навярно бих изнесла цялата книга ''Писма до Клаудия'' тук, в блога, под формата на безкрайни цитати, поукрасени тук-таме с фотоси и картинки.. Условно - мога да го направя, но не бих поела риска.. Всъщност в тези страници срещнах много неща, върху които съм мислила, но не съм размишлявала в степен такава, че да ги облека в кратки, ясни, смислени определения и изводи. Освен горепосочените откъси, ще се занимая последно със споделянето на цитат, който издателството също е изнесло като цитат на задната корица на книгата... :

''Вярно е, че съществува:

Приятна лудост и страшна лудост.
Любовна лудост и омразна лудост.
Очарователна лудост и зловеща лудост.

Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.
Коя ли е моята? Не знам! ''

Хорхе Букай

::Експеримент със слуховия апарат::

2010-04-16T19:51:00.002+03:00

Скрито зад усмивка - ах,че е хубаво..

2010-04-14T16:55:00.002+03:00

Двойно

2010-04-11T10:35:00.011+03:00

Двойно убедена в без-съдържанието на нещата:

Съществуването:
БЕЗсмислено
....БЕЗчувствено
........БЕЗнадейно
.............БЕЗперспективно ....

Онова, което търся:

БЕЗрезервно
БЕЗгранично...
БЕЗразсъдно......
БЕЗкомпромисно.........
БЕЗпрецедентно............

Лутането между крайностите:

БЕЗкрайно.

Пушенето: Афишира се, снима се, рекламира се, убива..И все пак.

2010-04-08T17:36:00.006+03:00

2010-04-08T00:19:00.000+03:00

All about the music..

2010-04-07T16:44:00.004+03:00

Homo sapiens

2010-03-31T19:16:00.005+03:00

Винаги те са били в основата на всичко - на всичко, каквото и да се сетиш

(от безсмислени войни, социално значими постижения, движения за свободи, вандализми, атентати, олимпиади и т.н и т.н ....) .

Те са тези, които рушат и които създават.. Мислят си, че всичко им е позволено, измислят правила, за да ги нарушават, а не да внасят ред. Раждат герои, за да ги забравят. Избиват се един друг, за да страдат. Обикват те бавно, но те намразват мигновено. Говорят прекрасни неща и вършат безумни грозотии. Хората. Тълпата. Народите. Нациите. Човекът. Човекът в тълпата /Човекът - сам в мрака и тишината.

Колкото и да разбирам и научавам за него,колкото и често да общувам с него и да го опознавам, никога няма да престана да се удивлявам (най-вече в неположителен смисъл) на това творение...

Постави в буркан един от тях, наблюдавай го колкото дълго искаш, изучавай го.. Научи го на изуст - ще си опознал това, което той е искал да покаже, а ще ти е останало непознато онова, което е скрил, плюс останалата част от човечеството.

Дузина пеперуди искат да запърхат в стомашната ми кухина, но няма да ги пусна...

2010-03-29T15:26:00.001+03:00

Диалог? .. и още нещо

2010-03-23T17:37:00.004+02:00

-Грозно е!

–Е, що бе, на някой животни им отиват, даже не мога да си ги представя без тях.. Вземи един елен например - На какво щеше да прилича без рогата си.. Айде стегни се, не е толкова грозно?!

- Айде да ти сложа тогава ?!
– Давай, куражлийке - сега атакуваш, ама за момента ти имаш рога, можеш да бодеш, пък аз съм беззащитен.. Не играеш честно.
- Ако сега излезна, и се върна след час, вече ще можем да си говорим на друго ниво - по-равнопоставено ;)
- Кви ги говориш, ма, айде сядай, успокой се... Ей сега ще ти разкажа приказка.
- Отивам в спалнята..
- Какво ще правиш там?
- Ще си стегна багажа.
-Еее, това ли било..
-Да, това беше!
-Не ме прекъсвай , ако обичаш...
-В момента надали има някой, който е в състояние да ми каже какво да правя...А относно трофеите, дето си ми подарил - Взимай си ги, окачи си ги на стената, както подобава на един истински ловец ... Тръгвам, таксито ме чака...

ТряяяяС!

Да..доста е грозно.

::HomeVideoteque #4

2010-03-22T20:16:00.007+02:00

За всеки от тези 5 филма мога да кажа нещо хубаво. Най-хубавото, което искам да кажа за тях е, че плаках. Дамм, и на петте. А защо плаках - ами аз съм си една такава ... плачеща (но не за щяло и нещяло). Имало е за какво да отроня някоя и друга сълзица за всяка от лентите. На тези първите два съм плакала повече.. Повече сълзи, по-големи афиши. Ако нямаш време да гледаш всичките 5 филма, ще кажа нещо ключово за всеки един, а ти си реши, вълнува ли те:

Ned Kelly - има много Австралия;
SILK- има много "любов";
Road to perdition- има много мафия;
The imaginarium of Doctor Parnasus - има много фантазия;
August- има много вино ;)

...in Wonderland

2010-03-21T15:30:00.004+02:00

А: Шапкарю, защо гарванът прилича на писалищна маса?

Ш: Нямам ни най-малка представа..

''..най-добре е да се съвземеш, и то започвай да се съвземаш още от сега!''

2010-03-19T20:11:00.004+02:00

-Ехо, пусни ме, защо ме тормозиш така? Кожата ти е суха, студена си - т.е беше ми много по-удобно да си лазя по напечения черен парапет на терасата ти, отколкото да пъпля объркано по твоите длани. Знам, че ми се радваш - да, та аз съм първата калинка, която виждаш тази година. Появих се, и аз не знам от къде.. Не помня къде проспах зимата.. Но чувам, че съм късметлийка, че съм я проспала. Било много неприветлива, тъжна и дебела зима. Ау-ух, всички се оплаквали от нея, ако се бях събудила, навярно е щяла да ме погуби..А ти? Как преживя зимата? Не ми изглеждаш много щастлива..Напротив даже, но ако съдя по надеждата в очите, с които ме гледаш така очакващо - ще се оправиш. Трябва да се оправиш - най-добре е да се съвземеш, и то започвай да се съвземаш още от сега! Айде, ще отлитам, беше ми приятно, но и аз трябва да си потърся местенце, не си само ти! Чаооо!

Червените невести на Венеция

2010-03-17T14:40:00.001+02:00

Angel on my Shoulder, but Devil in my heart

2010-03-16T19:58:00.003+02:00

My chaotic world

2010-03-15T15:56:00.003+02:00

Нищо не си е на мястото.. Дори усмивките вече не идват там, където трябва ! Сълзите изникват там, където не ги търсиш, където не трябва да има място за тях.. Промяната е неискана, не съм я канила, но тя си нахълтва, просто така - за да внесе хаос, за да разрушка чекмеджето със носните кърпички.. Моля - някой да запали светлината на стълбището, за да се кача на втория етаж и да погледна щетите от по-високо!!

Някой ден и аз ще отида на карнавала ...

2010-03-10T17:46:00.002+02:00

Избледняла

2010-03-09T23:53:00.001+02:00

Прекарах там цяла седмица. Беше ми някак уютно. Някак вкъщи..Мое.

Обаче ми липсваше нещо важно. Липсваха ми телефонни номера на приятни хора, с които да си уговоря среща..Липсваха ми срещи с познати лица, смешки, усмивки...
Нека ви разкажа нещо..:

Отчайващо ми се излизаше, не можех да понеса още една вечер вкъщи, при такова хубаво време!!! Звъннах първо на него-едва му помнех телефона, но в крайна сметка възстанових го някак по памет. Той каза, че е зает, и половинката му е мноОого ревнива. Примирих се. После ме обзе чувство на непримирение и взех че след кратък кастинг във FaceBook, си намерих скромна компанийка от 2 девойки, които също са в града, с които не се бях виждала от векове, и които ме поканиха любезно да излезна с тях. Беше приятно да се видим след толкова време, заведоха ме в така вървежния бар, обсипан с кичозност и фалшимент, които след втората водчица започнах да преодолявам, след третата вече ми беше безразлично, дори затанцувах в ретро-етно-east-culture-на кратко казано-чалга фон. Дааам, барманът ме черпи едно, че може би му беше домиляло да ме види след толкова много време.. Гръцките зяпачи искаха да ни черпят, но уви - не случиха. Поопиянчени льольовци се опитваха да завържат по някоя приказка, поне 2 пъти ме питаха, защо съм така омърлушена и т.н и т.н.... Въпреки всичко беше хубава вечер. Да обаче за цяла седмица, беше единственото ми социално участие. Защо?

Защото този бар, тази музика, тази среда..Това не е за мен. Защото, също така ще ми е нужно време и помощ да се адаптирам..Адаптация му е майката.

П.С : Обади ми се за едно кафе!!!!

"Можеш или НЕ можеш?".. или "Искаш или НЕ искаш?"

2010-03-08T22:48:00.011+02:00

Retro Cards

2010-02-27T20:12:00.002+02:00

Днес и утре

2010-02-26T11:48:00.004+02:00

Събудих се с главоболие, заглъхнали уши, черни мисли и мнооого мързел.. До момента денят ми продължава в същото настроение..От седмици насам търся отговори, напрягам си мозъка със затормозяващите мисли за бъдещето.. Усещам как ме обладава депресията на завършващия студент - този който не намира сили да започне работа по последните досадни курсови задачи и по така важната, но за жалост безслислена дипломна работа.. Не намира също така и позитивно настроение, задавя се с трудно смилаемите отпадъци от своя студентски живот, и с киселите глътки от предстоящето на пръв (а може би и окончателен) поглед, безперспективно турдно бъдеще... Какво още мога да кажа за днешния ден??? ТОВА Е НАЧАЛОТО НА ЕДНА ТРУДНА, трудна ИСТОРИЯ..

Animals in the middle

2010-02-24T19:07:00.001+02:00

BEGGIN (you)

2010-02-23T19:05:00.002+02:00

Vampire Diaries S.1E 1-14 или американската мечта на една българка; Starring : Nina Dobrev

2010-02-20T12:30:00.007+02:00

Талант или Поредният Монстер

2010-02-19T17:27:00.005+02:00

..
Чудовищната визия е новия тренд - визуално и душевно. Гнило отвътре и отвън - всеки ще се втурва към изобличаването на собствената си душа - безформена, уродлива и т.п НЕ ми се говори повече, гнус ме хвана!!

OrangeJuice & Coffee

MELANCHOLIA

''Катедра Екология - аула 205''

У!

Good people - lucky people

Героят в ТОЗИ ДЕН

love is such a small thing

Sleepless story by fullmoon night

[[МАСКАРАД НА ЗАБРАВАТА ]]

the.dream.sucks.com

Газообразни халюцинации

So nice to have a choice

Писмо-отговор на въпроса ''Защо не дойде?''

Студени тюркоазени сълзи по бял теракот говорят за любов и още нещо

Порцелан - напукан или прашен??!

192 мисли/минута - и нито една полезна, защото всяка една идва прекалено късно

I guess I love you

Самосъхранение

because of me

На балет

Кривото говори

Шматковци

In the middle between everything and nothing

(Пожелания по желание)

22+1

MADE IN BG by BG

Във въздуха

Ups! Error

Космическо

17.11.'10 ( 20-01ч.) 18.11.'10

Равносметка през ноември

Disaster

best moment

Не си въобразявам

.. и деликатно (но сигурно) се самоубивам.

She's a monster ?!

OcTober

Изгубени във края, намерени в началото

..и крещя: Ииии-Ссс-К-Ааааа-М

.. и отново влакове в съня

Действие 3.то: Небивалици в пансион

Действие 2.ро : Освирепяло декоративно зайче ме хапе в Украйна

Сънища пред пълнолуние

Двойни врати и високи тавани

:: Sorry.It's a bad bad world

:: Together is better

AIRness - BRAINless

:: Чупим касата

Транс-Фор-Манс

room-painting*ideas remixing*recycling*now-before

Непознатата страна на драматургията

I miss U

Topless sun

People can be ..

:: Dj, listen to me

Трябва да има "Р" в името на моето куче. Обезателно трябва да има "Р"

We're a f[a].kin' ANIMALS

Когато..тогава

IL CONFORMISTA (ALBERTO MORAVIA)

::My first artist-wall-painting

Облаци. А дъжд носят ли?

Frozen..New ''frozen''

Die deutsche NationalMannschaft

Гипс

Alicia Keys - Love Is Blind by temida_ramm

Tatarak / Тръстика

:: without words..

::HomeVideotheque #5

Just married !!

О-Б-И-Ч-А-М !

New age

Време за АНКЕТА

Магически квадрат в период на безкрайност

Аз съм чаша

Кой модел за ''двойка'' би искал да постигнеш?

Ефектът на Зейгарник

::Експеримент със слуховия апарат::

Скрито зад усмивка - ах,че е хубаво..

Двойно

Пушенето: Афишира се, снима се, рекламира се, убива..И все пак.

room-paintingideas remixingrecycling*now-before